'Акваристика' /  ТИПОВЕ АКВАРИУМИ

Оформянето на аквариума, зависи изцяло от вкуса и фантазията на неговия собственик. Собствената представа за екзотичния, подводен свят не се поддава на стандартизиране. Въпреки това с течение на времето се оформят понятия, позволяващи класифициране и охарактеризиране на отделните типове аквариуми. Условно, типовете аквариуми могат да се разделят на следните видове:

·         Смесени аквариуми;
·         Видов аквариум;
·         Биотопен аквариум;
·         Аквариум за размножаване;
·         Аквариум за отглеждане на потомството.

        Смесеният аквариум е един от най разпространените видове. Той се явява дом на риби и растения от различни семейства, родове и видове. Необходимо е да сте се погрижили  за това, обитателите на аквариума да имат приблизително еднакви изисквания към качествата на водата, осветлението, жизненото пространство и храната.

        Видов аквариум се нарича обемът, в който се отглеждат риби, принадлежащи към едно семйство, род или вид. Оформлението му се изпълнява с особено внимание съобразно изискванията за отглежданите риби в него, като на пример укрития за Цихлидите или свободни пространства за плуване  необходими на Харациновите и Барбусите.

      











      Когато решим да се занимаваме с акваристика, първият въпрос който си задаваме, е какъв аквариум да изберем, какъв размер да има той и кое ще бъде най-подходящото място за него ?   

В специализираните зоомагазини се продават различни конструкции аквариуми, направени по различен начин. Най-често използваните материали са стъкло с дебелина 5-12мм и силиконово лепило. Остарялата конструкцията сглобена от метални винкелни профили по ръбовете на аквариума,  вече се приема за антикварна рядкост, но в някои случаи може да се окаже напълно конкурентен вариант на първия.

    Размерите на аквариума се избират според предпочитанията на собственика, но в повечето случаи, трябва да са съобразени с някои правила наложи ли се през изминалите години. Дългогодишният опит в отглеждане на екзотични рибки и растения показва, че в аквариум с по-голям обем, по-лесно се достига до биологично равновесие.

       Биотопни аквариуми са тези, в които се отглеждат риби и растения от едно и също природно място на обитаване.

       Аквариумът за размножаване представлява съд, оборудван изключително според нуждите за създаване на условия на чифтът риби-родители, да хвърлят и оплождат хайверът си. Строго се следат и поддържат химичните параметри, температурата и движението на водата.

        Аквариумът за отглеждане на потомството служи за дом на новородените личинки. Те остават в него, докато не придобият необходимият размер, при който няма да бъдат изядени от по-големите риби.

        Разглеждайки типовете аквариуми, трябва да споменем и за студеноводните и морските аквариуми, при които основни, определящи параметри, са специфичните условия на живот на техните обитатели.

Не трябва да забравяме, че аквариумът в стаята е част от нейният интериор. Представете си колко неуместни могат да бъдат прекалено голям аквариум в една малка стая или малко аквариумче на фона на голяма гола стена. Размерът на аквариума трябва да бъде съобразен с възможността за неговото обслужване. Ако височината на аквариумните стени е повече от 70 см, достигането до дъното му с ръка се затруднява, което пречи за обслужването му. Ако аквариумът е вграден в стена или служи за преграда между две помещения, трябва да има изградена специална инсталация за В и К, отопление, осветление, водно раздвижване и снабдяване с въздух. Като правило, винаги при големи аквариуми се изграждат специални обеми (ракли, шкафове, ниши) за съхраняване и разполагане на поддържащите съоръжения.

        Апетитът идва с яденето и затова всеки начинаещ акварист може да започне с нещо по-скромно. Навлизането си в акваристиката може да направите с аквариумен обем около 35 литра. Не забравяйте, че малките обеми по-лесно се замърсяват, резките температурни промени влияят в по-голяма степен (например при проветряване на стаята през зимата) и като правило биологичното равновесие се постига много по-трудно.

Изчисляването на бъдещият аквариум ще започнем с определяне на неговият обем, като ще се придържаме към следното:

            Размерът на стените на аквариума се определя, като към площта на мислената рамка, определена за наблюдение на аквариумните обитатели, се прибави размерът на ивицата с грунд (пясък) на дъното плюс размерът на ивицата празно пространство, оставащо между повърхността на водата и капака на аквариума.

            От особенно значение е правилното пресмятане на газообмена в аквариума или така наречения коефициент на дифузия на кислорода. Това пресмятане се налага поради застраховката, която трябва да направим, свързана с най-тежката ситуация за аквариума - отпадане на електричеството и спиране на всички поддържащи системи.  Използва се формулата :

               V = S / H*H     , където

                                       V- скорост на кислородната дифузия;

                                       S- площ на повърхността на водата;

                                       H- височина на водния стълб.

Използвайте следващата таблица с коефициенти:  







Сега да се опитаме да изчислим един пример, за аквариум с задоволителен коефициент на газова дифузия:

Нека видим какво ще се получи, ако използваме размерите 60см за дължина, 40см за височина и 35см за ширина на аквариума. Трябва да съобразим, че мислената рамката за наблюдение през голямата стена на аквариума ще бъде 60 см дължина и 30 см височина. Това е така, защото оставяме 5см дебелина за грундът плюс 5 см разстояние от повърхността на водата до горния ръб на аквариума. Така посочените разстояния от по 5см са минималните задължителни, като под тези размери не трябва да се минава, защото това ще има вредно въздействие за някои от аквариумните обитатели, като охлюви, водни растения и дори риби.

    Изчисляваме площта на повърхността на водата в аквариума: S = 60 * 35 = 2100 кв.см

    Изчисляваме скоростта на кислородна дифузия: V = S / H*H  или   V = 2100 / 30*30 = 2,33 (Поглеждаме в Таблица 1)

Браво !

Размерите на аквариума, който изчисляваме са задоволителни ( съгласно Таблица 1 ), което означава, че спокойно можете да приемете тези размери, за база към следващите изчисления за осветеност и топлообмен на аквариума. Тук е мястото да се кажат още няколко думи за този “странен” коефициент на дифузия на кислорода. Както знаете, макар и в малка степен, газовете могат да се разтварят в течности. Кислородът, който водните обитатели дишат, попада във водата отделен от водните растения или при допира на въздуха с повърхността на водата. При втория случай, при естествени условия, наличието на бързеи, водопади, вълни и други сили разбъркващи водата или увеличаващи допирната и площ с въздуха, допринасят допълнително за увеличаването на разтворен кислород във нея.

Внимание !

   Нашите изчисления се правят, за аквариум без никакво раздвижване на водата или обогатяване с кислород чрез аериране.

     Кислородната дифузия, която изчислихме чрез една много проста, но достатъчно добра за акваристите формула, е динамична променлива, която показва какво количество кислород, към даден момент,  може да попадне във водата на аквариума. Ако получената стойност за кислородна дифузия, на нашият нов аквариум е незадоволителна, най-честата причина е лошо подбраните височина и ширина на аквариума. Увеличете ширината и ще получите доста по-добри резултати. Много рядко вашата изчислена стойност ще попадне в колоната за отличен коефициент. Аквариуми с отличен коефициент на кислородна дифузия се използват само в изследователски лаборатории или от някои любители изпипващи нещата до маниакална прецизност. Тези аквариуми са ниски и широки, като в повечето случаи не съвпадат с представите за красив, домашен аквариум. Аквариумите, които ще срещнете масово имат задоволителен коефициент на кислородна дифузия. Това не е толкова лошо, колкото може да ви се стори на пръв поглед. Поставяйки във вашият аквариум, различни аериращи и раздвижващи водата съоръжения, коефициентът на кислородна дифузия може да се подобри много, като е възможно  да получите и отлични стойности.

Още малко за изчисляването на аквариум...

Когато сме изчислили коефициента на дифузия т.е. вече сме работили с избрани размери на аквариум идва момента да проверим, колко тежък ще бъде той. На някой може да му се стори излишно такова пресмятане, но е добре да съобразим това предварително. Изхождаме от това, че един квадратен метър плоско стъкло, с дебелина 1мм има маса 2,4кг респективно, ако имаме 1кв.м стъкло с дебелина 5мм, то масата му ще бъде 5*2,4=12кг. Сртъклото е тежичък материал а?

Ако си поиграете, да посмятате за аквариум с обем 650 - 750 литра, ще получите резултат около и над 100кг (празен без вода)! Аквариум с такава маса изисква 4 човека с вакумни клапи за стъкло (ако ще го качвате по стълби и етажи), както и подходяща подложка върху конструкцията, която ще му служи за подставка...

Добавяйки масата на водата (литрите в аквариума), общото тегло става внушително (в горния пример около 860кг, без грунда, камъните и т.н.). С такава маса трябва, да се съобрази всеки , който иска да няма проблеми. Минималното нещо е да се провери, какво ще бъде натоварването върху пода на помещението. Ако предположим, че изчислявания аквариум ще има 6 броя крака (стъпки) на конструкцията за подставка, то тогава излиза, че 860 / 6 =143кг натоварване за един крак. В зависимост от площта на този крак може, да определим точно колко ще е натиска върху пода и да определим точно дизайна на стъпката му върху материала под него (защото пода може да е цемент, теракот, паркет, мокет...).

Имайте пред вид, че за жилищни сгради плочата на етажа се изчислява за натоварване 300-350кг/кв.м, като разпределението не е линейно. Това значи, че близо до носещите стени или колони плочата може да носи по-голям товар, но в центъра на помещението носенето е по-слабо.

При голямите аквариуми се явява и друг проблем, с който трябва, да се съобразяваме, а именно укрепване против разлюляване при сблъсък или земетресение. Темата е дълга, аз искам само да спомена за тези неща, а всеки от вас ще реши какво да прави.