'Акваристика' /  БОЛЕСТИ В АКВАРИУМА

     Както всички други обитатели на Земята, аквариумните рибки могат да се разболеят. Въпреки перфектните грижи, които полагате за своите любимци, винаги съществува вероятност в аквариума да попадне отровно вещество или причинител на някакво заболяване. Много полезно действие за намаляване вероятността от заболяване в аквариума е периодичната смяна на част от водата му. Това е така, защото се прекъсват някои цикли на възпроизвеждане на микроорганизми както и предотвратяване прекомерното натрупване на вредни химични съединения. Схващането, че богатото озеленяване и добро аериране и филтриране на аквариума, са достатъчни за предпазване от болести са погрешни. Често допускана грешка, от някои акваристи е практиката, при която само се долива вода на мястото на изпарилата се. Тази практика може да доведе до необратим срив на аквариума и да настъпи пълна катастрофа. Това е така, защото водата, която се изпарява от аквариума “излита” без разтворените соли и съединения в нея, като по този начин те все повече и повече се натрупват в обема на аквариума. Доливайки още “нова” вода в аквариума, доставяме нови количества соли и съединения, които допълнително влошават положението. Частичен изход от положението е доливане само с дестилирана вода. Така може временно да се отложат усложненията, но не и да се избегнат. За да не изпадате в описания трагичен затворен кръг довеждащ до гибел на аквариума, трябва редовно, на определени интервали от време да подменяте 1/5 от водата на аквариума с нова.

Наблюденията и опита на акваристите показват, че опустошителни епидемии в аквариума се появяват изключително рядко. Като правило повечето трагедии в аквариума се предизвикват от нетърпението на начинаещите акваристи. Опитвайки се да заселят форсирано своя аквариум с повече рибки и водорасли, без да се съобразяват с възможностите за взаимопоносимост и срокове на адаптация, без използване на специализирана литература и липсата на желание за научаване специфичните особености на отглежданите видове, се стига до катастрофична картина, която охлажда ентусиазма на напористия  любител.

Загубата на рибки е неразривно следствие от разбалансиране  на параметрите на аквариума. За да нямаме проблеми се препоръчва придържането към следните три правила:

1.      Обикновено, по-лесно е да предотвратим бедата, отколкото да се борим с нея.

Това означава, че редовно трябва да следим основните параметри на жизнената среда, като температура, твърдост, киселинност, соленост и т.н. Да прилагаме рационално хранене. Редовно трябва да аранжирате жизненото пространство за намаляване на напрежението в отношенията между обитателите му, както и за подобряване на общата хигиена. Кристално чистата, наситена с кислород, ярко осветена и притежаваща силни окислителни свойства вода сама по себе си се явява бактерицидна.

2.     Бързината и точността на интервенцията определят успеха на лечението.

Има се пред вид ранна диагностика основаваща се на редовно контролиране външния вид и поведение на рибките. Отсъствието на апетит, отказа на храна, затруднено или учестено дишане, промяна на цветовете, изчезване на рибката от полезрението ни или тенденция към скриване, нарушена координация и др. са признаци които показват начало на заболяване. Внимателния преглед на плавниците и хрилете  на рибката, до голяма степен може да ни помогне в откриването на възбудителя на заболяването.

3.      Еднакви причини предизвикват еднакви последствия.

Това правило изисква детайлен анализ на причината за възникващите смущения, за да може в бъдеще да се предпазим от рецидиви. Разбира се не винаги може бързо да се установят причините предизвикващи проблема, а и до голяма степен сме зависими от базата, с която разполагаме. Например, ако имаме микроскоп, много бързо и лесно може да установим вида на външния паразит нападнал рибката. Ограничени сме и от към време, защото ако не действаме бързо може да не успеем да открием вредителя ( защото след смърта на рибката външните паразити я напускат максимум до 15минути).


                                         СЛЕДВАЩИТЕ ОПИСАНИЯ НА ПОВЕДЕНИЕ НА РИБКИ И ТЕХНИЯ ВЪНШЕН ВИД,

                                                   ЩЕ ВИ ПОМОГНАТ ПО-ЛЕСНО ДА УСТАНОВИТЕ  ДАДЕНА  БОЛЕСТ

      Точното установяване на болестта често е доста трудно. Промените в поведението на рибите или другите видими прояви на болестта, или отравянето могат да бъдат сходни, дори еднакви. Въпреки това в повечето случаи опитният акварист поставя диагнозата сам. Помагат му следните прояви на рибите или промените в поведението и вида им:

1. Внезапно измиране на всички риби или на някои видове, на възрастова група или на група риби с определена големина. Дължи се обикновепо на:

- отравяне с СО2 амоняк, нитрити, недостиг на кис­лород;
- отравяне с метали - мед, цинк, алуминий, сребро и др.;
- отравяне с феноли, инсектициди, хербициди, ни­котин, алкохол, органични разтворители;
- отравяне с развалена или отровна храна.

2. Некоординирано плуване, свързано с конвулсивни движения, резки удари срещу стените на аквариума, изскачане над повърхността. Дължи се на:

- прекалено високо или ниско рН;
- отравяне с инсектициди и някои отровни продук­та, намиращи се в планктона, взет от естествени източници.

3. Затруднено дишане, поемане на въздух над водата, ускорени дихателни движения с хрилете, неправилно ди­шане. Причините може да се дължат на:

- недостиг на кислород;
- отравяне с амонак или нитрити в зависимост от рН;
- масово опаразитяване на хрилете.

4. Ускорено дишане, поведението на рибите нормално. Може да се дължи на:

- недостиг на кислород;
- повишено съдържание на нитрити;
- прекалено висока температура за дадения вид; заболяаане на хрилете.

5. След първоначалното безпокойство рибите започват да търсят скришни места до повърхността, телата им се оцветяват по-ярко и те умират. Причините обикновено са:

- отравяне с СО2;
- отравяне с колхицин и други органични отрови (алкалоиди).

6. Конвулсивни движения на рибите в аквариума, заставане с главата нагоре, поява на апатия, на тъмни петна по тялото. Може да се дължи на следните причинители на болести:

- Trypanosoma;
- Cryptobia;
- Sanguinicoia;
- Sporozoa;
- Ichthycsporidium;
- Mycobacterium.

7. Конвулсивни движения, главата и опашката по-тъмни, в средата тялото по-бледо, асцит (събиране на течност в коремната кухина), метеоризъм (събиране на газове и червата). Дължи се на:

- повишено съдържание на нитрити, съпроводено с бактерийна инфекция.

8. Рибите са бавни, унили, апатични, при ловене с ръце не бягат (шарановите и цихлидите). Дължи се на:

- Cryptobia;
- Trypanosoma и Trypanoplasma.

9. Неспокойствие и отъркване на рибите в други предме­та, перките са свити или слепнали, имат белезникави налепи по тялото. Причините са:

- върнл и паразити като Ichthyobodo, Trichodiny. Chilodоnella;
- бактерийна инфекция;
- плесенни (гъбни) болести.

10. Екскрементите са белезникави до бели, висят дълго на аналния отвор. Причини за това са:

- Capillaria;
- Spironucleus.

11. Изкривен гръбнак при ларвите, причинен от:

- механично или физиологично увреждане по вре-ме на развитието;
- вродени дефекти, понякога дегенеративни промени.

Изкривен гръбнак при възрастните риби, дължащ се на:

- Camallanup:
- Soorozoa, Plistophora;
- Mycobacterium;
- Ichthyosporidium.

12. Телесната кухина е увеличена от водянка, причинена от:

- Ichthyosporidium;
- неспецифична бактерийна инфекция при увели-ено съдържание на нитрити;
- увреждане или инфекция на бъбреците;
- инфекциозен асцит.

13. Изпъкнали очи (екзофталмус). Заболяването се дължи на:

- отравяне с нитрити;
- Ichthyosporidium;
- Diplostomum (метацеркарии);
- инфекциозен асцит;
- Acanthocephala.

14..Когато рибата е спокойна, от ануса и се подават розови червеи (преди всичко при живородките). Дължи се на заразяване с:

- Camallanus.

15. Рибите са постоянно бледи. Причините са:

- много светло дъно, прекомерно осветяване на аквариума;
- недостиг на скривалища при видове, които водят потаен начин на живот;
- прекалено висока или ниска температура;
- неподходяща вода (твърдост, рН, алкалност);
- прясна вода;
- хронично отравяне.

16. Целите риби са тъмни, дори черни. Промяната в цвета се дължи на:

- Ichthyosporidium;
- Mycobacterium;
- Spironucleus;
- Melanosarcom;
- отравяне с колхицин.

17. Рибите имат тъмно оцветена задна половина на тя­лото. Дължи се на:

- нервно увреждане от механичен, физиологичен, токсичен или паразитен фактор;
- дефекти в развитието, евентуално мутация.

18. Загуба на пигментни клетки. В тялото (мускулите и вътрешните органи) прозират светли, кафеникави, жълтеникави, белезникави и сивкави петна. Причините са :

- Plistophora;
- Sporozoa;
- зараза с неспецифични бактерии.

19. Муцунка и устни белезникави (живородки, главно пауново око). Дължи се на:

- Flexibacter.

20. На някои места по тялото „се веят" или увисват прозрачни, различно дълги торбички с дребни яйчица. Причината е заразяване с:

- Lernaea, Ergasilus и други паразитни ракообразни.

21. Настръхване на люспите на отделни места или по ця­лото тяло. Дължи се на:

- Flexibacter columnaris;
- инфекциозен асцит;
- отравяне с развалена храна.

22. Навсякъде по повърхността на тялото има прозрачни ракообразни, големи 5 - 13 мм, с форма на малки костенурки, с твърда черупка, плътно притиснати към рибата. Дребните рибки са бледи, понякога умират. Причинител на заболяването е:

- Argulus (шаранова въшка).

23. Белезникави, сивкави, опалесциращи на светлината помътнявания на кожата. Причинители са:

- Ichthyobodo;
- Trichodina;
- Trichodinella;
- Tetrahymena;
- Glossatella;
- на петната около 1 мм - Ichthyophthirius, а в бракична и морска вода  -  Cryptocaryon.

24. Перките, тялото, хрилете са покрити с достигащи до 1 мм бели точки (ихтиофтириаза). Дължн се на:

- Ichthyophthirius (в сладка вода);
- Cryptocaryon (в солена вода ;
- Glochidie (Anodonta, Unio).

25. Както в т. 24, но белите точки са по-малки, не надвишават  0,1 мм. Причинител на заболяването е:

- Ainyloodinium.

26. Различии части от тялото са покритя с малки или по-големи петна с нишковидни форми. Дължат се на:

- Saprolegnia;
- Achlya.

27. Както в т. 26, но белите нишки са единични, много фини и често се подават под люспите. Дължат се на:

- Flexibacter;

- Spironucleus.

28. Кожата на рибата е разнищена, почервеняла и слузеста. Дължи се на:

- неподходяще рН на водата;
- Ichihyobodo;
-бактерийна инфекция.

29. По перките или по цялото тяло има прозрачни твърди мехурчета, големи до 2 мм, които трудно сеотстраняват. Дължат се на:

- Lymphocystis (когато са бистри);
- Sporozoa (когато се белезникави).

30. В кожата има малки мехурчета с газ, които се пукат, ако рибата се извади от водата. Дължат се на:

- пресищане на водата с газове.

31. Върху кожата на рибата има добре видими убождания, които в началото са възпалени, червеникави, а по-късно  -  сиво-бели. Дължат се на:

- Arгulus (шаранова въшка).

32. По цялото тяло има закръглени червени петна. При­чинители са:

- Hirudinea (пиявици);
- Gyrinocheilus.

33. Перките се разнищват, лъчите им се разпадат или чупят. Причинители са:

- Flexibacter;
- различии бактерии;
- Mycobacterium;
- Ichthyospondium.

34. По главата на рибите се образуват кратероподобни язви, от които се подава белезникава некротизирана тъкан. Дължат се на:

- Hexamita (Octomitus);
- SpironucleBS;
- Ichthyosporidium.

35. Навсякъде по тялото се появяват плоски червени яз­ви с различна големина и с белезникави или тъмни ръбове. Дължат се на:

- Aeromonas salmоnicida;
- Aeromonas hydrophyla, Pseudomonas fluorescens;
- Vibrio sp.;
- Ichthycsporidium;
- Haemophilus piscium.

36. Очите са белезникави, често настъпва слепота. При­чините са:

- увреждане на окото от двувалентно желязо (само при рН под 7);
- начало на плесенясване;
- бактерийна инфекция.

37. Клепачите на очите са белезникаво помътнели. Причинител е:

- Diplostomum (метацеркарии).


Следва преглед на най-често срещаните болести :

Аноксия (кислороден глад)
Разтворимостта на Кислорода при повишаване на температурата на водата се понижава. Прекомерно гъста растителност или населен с рибки аквариум може да доведе до тяхното измиране, особено нощно време когато не само рибките , но и растенията дишат кислород от водата. Като извод се налага, че внимателно трябва да преценим какви и колко обитатели ще поставим в аквариума, така че да нямаме проблеми с “кислороден глад”. При аварийни ситуации, за обогатяване на водата с кислород, може да използваме Кислороден прекис (15%-тен разтвор  1г/1л).

Киселинна болест (Ацидоза)
За безопасни стойности на pH , при сладководните водни обитатели, се счита нивото 5,5. По-ниските стойности са опасни. При Киселинна болест рибките извършват кръгови движения, отказват храна, хрилните капачки  леко се отварят и се засилва отделянето на сузестоподобно вещество. Ако не вземете бързи мерки рибката бързо ще умре.

Основна болест (Алкалоза)
Дълъг престой на рибките Ви във вода с pH по-висока от 9 предизвиква в тях Алкалоза. Често това заболяване се появява в аквариумите на тези любители, които не могат да намерят разумно съотношение между броя на рибките и растенията. Жаждата за повече рибки в аквариума може да доведе до неговото съсипване. При процеса на фотосинтеза и дишане, в пренаселените аквариуми се получава допълнително отделяне на CaCO3, който се полепва, като тънка бяла пелена по повърхността на листата на растенията и стените на аквариума. В крайна сметка това съединение се преработва от растенията до Ca(OH)2 , което рязко повишава pH. По този начин масовото измиране на рибките през идващата нощ е гарантирано. При аварийна ситуация от подобен род, предотвратяването на катастрофата може да се постигне с Натриевдихидрофосфат или Калиевдихидрофосфат (50г на 100л) или ако не можете да намерите “такова нещо” вземете един сифон за газирана вода и го изцъркайте във аквариума. Внимание! Помнете, че прехода от основна към кисела среда на аквариумната вода не бива да става рязко. Максимално допустимата скорост е 0,3-0,5 pH / 2 часа. Колкото по-плавно стане прехода, толкова по-вероятно е да не загубите нито една рибка.

Неправилно хранене
Ограничеността на пространство, обилната храна, еднообразния порцион, обездвижеността и т.н. довежда в почти всички рибки до изменения на вътрешните органи. Без да Ви звучи странно, Запекът и Воднянката при рибките много често са в резултат дегенерацията на червата и сърцето. Отделянето на дълги, нишковидни екскременти е следствие от сериозно прехранване (оставете рибките 4 дни без храна). Хроничното протичане на тези болести променя в рибките координацията на движенията им (главата започва да се държи нагоре), раздуване на коремната област и обща интоксикация водеща до гибел. Гладна смърт може да настъпи и от прехранване. Колкото повече храна поглъщат рибките, толкова по-малко хранителни вещества се усвояват от организма им, като е възможно дори, усвояването съвсем да спре и тогава храната се превръща в отрова. Понякога се случва, в замърсена вода, раздразнената “странична линия” на рибката да накара организма да отделя слузесто вещество, натрупващо се и приличащо на много тинки бели червейчета. Най-често те се появяват около главата и по тялото. След време на мястото на одраскване по тялото на рибката, се образуват малки язвички, които когато се запушат със слуз и боклуци се превръщат в истински кратери. Такива симптоми се забелязват при по-едрите видове, защото при малките просто се оставят без внимание. Правило е,  в аквариума да няма остри ръбове и предмети, в които рибките да се нараняват и повреждат.

Малокръвие (Анемия)
Най-често Анемия се развива при големи риби живеещи в тесни аквариуми със слаба аерация и само механично пречистване на водата. Предпоставки за развитие на тази болест има при липса на достатъчно белтъци, витамини и аминокиселини в храната. Външните белези на Анемията се изразяват във вяли движения на рибките, лош апетит и нарастваща дистрофия. Възможно е Анемията да бъде причинена от паразити (бактерии), като Cryptobia, Trypansoma и др.

Амонячно отравяне (Ацидемия)
Възниква в резултат на продължително пребиваване на рибките в среда наситена с Амоняк. В такава среда се нарушава преноса на Кислород от Хемоглобина, окраската потъмнява, нарушава се координацията на движенията, рибките изкачат от водата и умират. С повишаване на pH концентрацията на Амоняк също нараства, като при снижаване количеството на разтворен Кислород токсичноста още повече се увеличава.

Газова емболия
Количеството разтворени газове, вътре в тялото на рибките са в пряка зависимост от налягането в аквариума и респективно Атмосферното налягане. Рязкото променяне на налягането (при понижаване), довежда до отделяне на разтворените газове в кръвта и тъканите на рибката, в свободно състояние под формата на малки мехурчета (емболи). Тези мехурчета са пагубни за кръвоносната система и органите, на практика рибката умира от задушаване поради невъзможност да се пренася кръв по кръвоносната система. Затова при транспортиране на рибки, разпечатване на затворени обеми с рибки или пускане на рибки в среда бедна на кислород, трябва да действаме внимателно. При частична подмяна водата в аквариума с нова, ако не сме взели мерки по дехлориране и дегазиране е възможно да се получи ефект на Газова емболия. Симптомите са плуване на рибите на страни, появяване на мехурчета под люспите и около очите.

Следва таблица със заболявания, терапия, дозиране на лекарства:

                                                                     ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЛЕКАРСТВАТА,

                                                             КОИТО СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РИБКИТЕ

За лечение на аквариумните риби се използват или готови лекарства местно и чуждестранно производство, или химикали, от които трябва сами да си приготвим разтворите според  нуждите. Готовите лекарства могат да се разделят на групи според употребата и действието им:

1. Препарати, които коригират прясната водопроводна вода така, че в нея аквариумните риби могат да се пускат, без дълго да се изчаква: торумин, торбил, тропафин, аквабон, фактор S, аква сейф, инд-куик, сепил, дженерал тоник (подсилва рибите и подпомага регенерацията на кожата), контра-хлорине (cpeay свободния хлор в прясната водопроводна вода), алгил, био-сан.

2. При недостиг на кислород във водата се употребяват хиленаоксиген (таблетки, отделящи кислород), екто-зон (кристална сол, отделяща кислород).

3. Препарати, които служат като тор за растенията или подпомагат растежа им: интеграл, планта-зан, флора-прайд, алгил, флорил, флоранур.

4. Противобактерийни лекарства: хилена-бактерицид, фин-тейбе (срещу бактерийното разпадане на перките), ектозон, фуранаце-Р, медикатед, рупин (срещу червенката), антималадин, дезамор.

5. Препарати, унищожаващи плесените и гьбите по ри­бите: ешфа-200, фунги-стоп. дезамор, контра-савро.

6. Препарати,  унищожаващи водораслите: проталон-707, хилена-алгицид.

7. Препарати, унищожаващи първациите: одимор, Hw-одиниум-Ех (за морска вода), одиниум-Ех (за сладководни аквариуми), Ех-рапид, екзит, контра-ик, ихтизин, дино-рапид, хекса-Ех, хексамита-Ех, плистопур.

8. Универсални средства срещу външни парзити, главно при ихтиофтириозата: фауномор, антималадин.

9. Препарати срещу ектопаразитните червеи по кожата и хрилете: гиротекс.

10. Препарати срещу ендопаразитни червеи: трематин, тенифугин карп, тетрафинол спофа (специално  срещу акантоцефали).

11. Препарати, унищожаващи хидрите, планариите, охлювите: антихидрин, гастропекс, лимацид.


Някои лечебни химикали, от които се приготвят разтвори в определена концентрация за бани:

Готварска сол (NaCI). Много от безгръбначните паразити по рибите понасят високите концентра­ции на натриевия хлорид по-зле от рибите. Те или напускат гостоприемника, или направо умират.

Краткотрайна баня: 20 г сол на 1 л вода, времетраене 15 - 40 минути според поносимостта на лекувания вид риба.

Дълготрайна баня: умереното съдържание на натриев хлорид във водата предизвиква отделяне на слуз от ко­жата, която предпазва кожните клетки от инфекция. Използува се 0,5 г - 0,3 г сол на 1 л аквариумна вода. Рибите, които предпочитат много меки води, понасят кон­центрация на сол само в количество 0,05 г на 1 л вода, и то за не много продължително време. Бапята трае обик-новено повече дни. Трябва да се следи поведението на ри­бите. Водните растения понасят добре концентрация на сол в количество 0,05 г/л, но при концентрация 0,3 г/л повечето от тях загиват.

Калиев перманганат.   За акваристични цели се използва 1 г на 100 л вода. Банята може да продължи в зависимост от вида на рибата от 60 до 90 минути. Използува се против начално плесенясване, бактерии и ектопаразитни първации.

Йод с калиев йодид. 1г йод и 100 г калиев Йодид се разтварят в 1 л дестилирана вода. Прилага се при хипертрофия на щитовидната жлеза при риби, на които се образува подутина в областта на шията. Не уврежда растенията.

Формалин. Силна клетъчна отрова, при работа с която е необходимо максимално внимание. Използва се 0,2 - 1 мл   38- 40 на сто формалин на 5 л вода. Банята продължава максимум 20-45 минути. Изиолзва се в рибовъдството. За акваристични цели е прекалено ток­сичен.

Меден сулфат. За водораслите и за безгръбначннте животни е много отровен. При рибите е необходимо максимално внимание. Използват се два вида бани:

А)     3 г меден сулфат се разтваря в 1 л дестилнрана вода, като основен разтвор. Като лекарство се използува 0,5 мл основен разтвор на 1 л аквариумна вода. Доза от 0,5 мл се дава отново на четвъртия и седмия ден от началото на лечението.

Б)      Основен разтвор се приготвя от 4 г меден сулфат и 0,25 г кристална лимонена киселина, разтворени в 1 л дестилирана вода. Дозира се по същия начин (0,5 мл на 1 л вода). Повтарящи се дози се дават на втория, четвър­тия и шестая ден. Унищожава някои ектопаразити. Използува се преди всичко в морската кваристика. За сладководните риби комбинацията с лимонена киселина е неподходяща с оглед на високата токсичност.

Цинков сулфат. Основният разтвор се при­готвя от 3 г цинков сулфат, който се разтваря в 1 л дес­тилирана вода. Като лекарство се използва 0,6 мл основен разтвор на 1 л аквариумна вода. Дозата се повтаря на четвъртия и седмия ден след началото на лечението. Понякога се прилага в комбинация с хинин. Цинкът подобно на медта е много токсичен за водораслите и безгръбначните животни. В сладководната акваристика е добре, ако предварително се направи тест за чувствителността на лекувания вид риби с по-малка доза, за да се избегне отравянето на всички риби. Употребата на медния и цинковия сулфат е свързана винаги с голям риск. В малки дози двете съединения унищожават хидрите.

Хинин. Баните се приготвят или с хининхлорид, или с хининсулфат. С тях се изчистват всички външни паразити от групата на първациите. С малки изключения водораслите преживяват. Поносимостта на рибите към хинина е много добра и при концентрация 1 г хинин­хлорид или хининсулфат на 50 л аквариумна вода и дълготрайни бани (например 14 дни и повече, когато се лекува ихтиофтириоза). При дълготрайните бани е необ­ходимо след 7- 8 дни да се добави 30 - 50 на сто от първоначалната доза хинин, тъй като концентрацията му спада поради постепенното му разграждане.

Генциан виолет. Банята се приготвя, като 1 г генциан виолет се разтваря в 50 - 100 л вода. Изпол­зува се главно при зараза с трипаноплазма и трипанозома. Банята продължава 7 дни.

Сулфатиацол, сулфаниламнд, сулфадитидин, сулфамерацин, сулфагуаиндин. Това са силни  бактерицидни  сулфонамиди, използвани в хуманната медицина. Подходящо е банята да се приготви в аквариум без вътрешни тех­нически съоръжения, с голо стъклено дъно. Използват се наведнъж 100 мг сулфонамид на 1-2л вода за 3-4 дневна баня. По-добре е предварително таблетката да се разтрие в малко вода, внимателно да се налее равномер­но по цялата повърхност на аквариума и чак тогава да се разбърка. Сулфонамидите действуват по-добре срещу някои форми на червенката, отколкото антибиотиците. Важно е обаче предварнтелно да се определи чувствителността на рибите. При даване на ниски дози от лекарството лесно възниква резистентност на бактериите към сулфонамидите, както и към антибиотиците.

Метронидазол. Много добро средство от ху­манната медицина срещу камшичести. В акваристиката се използва при риби, нападнати от паразитни камши­чести, например от рода хексамита и др., като баня за 3-5 дни. Използува се в концентрация 4 мг на 1 л вода. Токсичността му за рибите е малка, но растенията спират да растат няколко дни. Същевременно може да се изпол­зва и трифлосид, който обаче е по-токсичен за рибите.

Нитрофуран. Използува се в хуманната медиципа, като бактерицидно средство. Поради малката си разтворимост не е много подходящ за акваристиката. Неотдавна в Япония успешно е бил приготвен специален добре разтворим препарат, наречен фуранаце-Р.  При нужда мо­же да се използват и монафурацин, и фурантоин макар, че тяхното действие е доста по-слабо, а токсичността им за рибите е по-висока. За продължителна баня се използува фуранаце-Р в концентрация 2-4 мг на 1 л аквариумна вода. Пряко неблагоприятно въздейстиие върху растенията и рибите не е било наблюдавапо, при това спектърът на бактерицидното му действие е мно­го широк.

Конкурат. Антихелминтозен препарат, който се използва във ветеринарната практика. В аквариума се използва при чревна зараза с глисти. В разтвор от конкурат (300 мг на 1 л вода) се натопяват червени ларви на хирономиди. Щом умрат първите ларви, те се дават за храна на останалите живи риби. Обикновено друга храна не е в състояние да акумулира този препарат.

Трихлорфон, Негувон, Мазотен.   В акваристиката се използува, като инсектициден и антихелминтозен препарат. Действува върху паразитиращите рачета и върху кожните, хрилните и чревните червеи. Известен е като Негувон, а в рибовъдствотэ е познат под името Мазотен. При употреба на Негувон е необходимо дозата да се понижи с 20 на сто, понеже е по-силен. Ма­зотен се използува за продължителни бани в концентра­ция 0,4 мг на 1 л вода за три дни. Температурата на водата трябва да е 20-28 градуса С. Дадената концентрация действа срещу паразитните рачета, кожните и чревните чер­веи, понякога и срещу някои глисти. Почти всички видове риби го понасят добре. Срещу глисти от рода капилариа е необходимо да се употреби Мазотен в концентрация 1,6 мг на 1л вода, която обаче за много риби е опасна. При морските риби в повечето случаи, не може да се премине концентрацията от 0,6 мг Мазотен на 1 л вода. Не е познато отрицателно влияние върху растенията.

                                                                                           АНТИБИОТИЦИ

С две думи казано, антибиотиците са продукт от обмяната на определени микроорганизми, които спират развитието на други мйкроорганизми. При лечението на бактерийна ннфекция те са незаменими помощници в акваристиката. За съжаление много малко са препаратите, подходящи за употреба. Въпреки това много антибиотици могат да се използват направо във формата, в която се използват и в хуманната медицина. Трябва да се обърне внимание на това, че антибиотиците унищожават не само микроорганизмите, но в неподходяща кон­центрация могат да бъдат опасни и за рибите, дори и за хората. Те не трябва да бъдат достъпни за деца, С антибиотиците трябва да се работи внимателно и само при нужда. При чести контакти, дори с малки дози могат да възникнат много неприятни алергични реакции.

В акваристиката най-често се използуаат следните антнбиотици:

V-пеницилин - Спофа (таблетки  по 400 000 UI). Може да се използва срещу различии бактерийни болести по рибите. С ниски дози може да се отгледат нови нечувствителни щамове бактерии.

V-пеницилин. Той може да се използува успеш­но при неспецифичната червенка в количество 400 000 UI на 80 л вода, давани на всеки 24 часа за 6 - 7 дни. При повторно заболяване дозата може да се удвои, т. е. 800 000 UI в 80 л вода на ден. По време на лечението водата не се сменя, нито се обновява. За рибите и растенията антибиотикът е безвреден (хъм ?!?). При инфекциозни болестн приложението на пеницилина не е показало добри резултати. В повечето случаи водата силно помътнява и за кратко време рибите вторич­но се заразяват с плесени. Дори комбинацията с трипафлавин, фунгицидин или грицин не дава добри резултати.

Хлорамфеникол. Банята се приготвя с доб­ре разтворим хлорамфеникол в количество 200—500 мг на 1 л вода. Тя продължава 10 - 11 часа при силно аериране. Дадената висока доза се използува в рибовъдството. За целите на акваристиката е подходяща приблизително 10 пъти по-ниска концентрация 250 - 500 мг хлорамфеникол на 10 л вода в продължение на 24 ча­са и повече. Много по-добри резултати са били получени със сла­бо разтворимия D-хлорамфеникол, който предварително се разтваря в малко гореща вода и после се разрежда до дадената концентрация. Състоянието, дори на малкяте рибни ларви от всички видове е отлично и при дълготрайни, неколкодневни бани. Хдорамфениколът се изаолзува например при червенката, за унищожаване на бактериите. Сдед като предварително се установи чувствителността, хлорамфениколът може да се използува в акваристи­ката при борбата срещу много други нежелани бактерии.

Тетрациклин, окситетрациклин, стрептомицин. Тези антибиотици подобно на хлорамфеникола се използват срещу различии бактерийни инфекции. Обикновено се разтварят 25 - 50 мг от препарата в 1 л аквариумна вода за баня с времетраене 6 - 8 дни или 250 мг антибиотик в 1 л вода за краткотрайна баня от 12 до 30 часа. Тетрациклин и окситетрациклин действуват добре и върху първациите. Със стрептомицина трябва да се работи внимателно, тъй като при много риби той уврежда слуховия нерв и инервацията на равновесния апарат. Уврежданията са трайни. Рибите плуват некоординирано и след кратко или по-дълго време умират. Чувствителността на отделните видове риби трудно може да се установи предварително.

Грицин (гризеофлувин). Лекарство срещу болести, причинени от гъбички, в таблетки от по 125 мг. В хуманната медицина се използува срещу плесени, но няма ефект върху дрождите. В литературата се препоръчва концентрация от 10 мг на 1 л вода, но за повечето риби тя е много токсична и затова трябва да се задоволим с 1 - 2 мг на 1 л вода. Времетраенето на банята е от няколко дни до една седмица. Висшите растения спират да растат, но не загиват.

Фунгицидин (нистатин). Специален ан­тибиотик с действие срещу квасни гъбички, но и срещу различии плесени. Използува се за дълготрайни бани по 6 - 8 дни в концентрация 500 000 UI на 50 л вода. За някои видове екзотични риби е доста отровен. Добре е предварително да се направи тест на няколко индивида или да се определи максималната поносима еднократна доза.

                                                                            ОРГАНИЧНИ ОЦВЕТИТЕЛИ

ТРЕМАТИН. Това е воден разтвор на метиленово синьо, който се произвежда в Чехия. Препаратът има широко приложение. Служи например, като леко профилактично средство за хайвера и рибите срещу плесени, трематоди, червенка и различии други бактериози и протозоози. След излюпването ларвите се третират с трематин-N в количество 5 капки на 5 л аквариумна вода, при по-чувствителните видове 1 капка на 10 л вода. Същото дозиране се прави и при приготвянето на водата за размножаване. Признаците на заболяването, причинено от определени плесени се проявяват, като топчета плесен по тялото на рибата. Нападнатата риба се търка по предметите в аквариума, диша ускорено, замаяна е, увеличава се обемът на тялото и, люспите и насттьхват, образуват се язвички. При поява на плесени по рибите най-добре е заболелите индивиди да се преместят в отделен съд и да се лекуват според упътването. При масово плесенясване на рибите лекарството се поставя направо в общия съд. Трематинът е средство срещу тениите и глистите, планариите, метилите, трематодозите. Има силно бакте­рицидно действие и добър ефект при червенката по ри­бите. Подобно на ихтиозина той е профилактично противопаразитно средство при транспортирането на рибите. Не уврежда растенията. При работа с трематин трябва да сме много внимателни, за да не се изпръскаме, трябва да пазим храната и главно децата от допир с него.

МЕТИЛЕНОВО СИНЬО. Метиленовото синьо е сложно химично багрило с антисептични свойства, което се използува за продължителни бани при рибите в концентрация 1 г на 50 – 100 л во­да. Най-добри резултати се получават в студеноводната акваристика. При топловодните риби понякога е нискоефективен срещу паразитите, а е много отровен за ри­бите. Унищожава плесенните болести, някои ектопаразити и ендопаразити, потиска проявите на червенката. Високата концентрация (1 г на 5 л вода), която се изпол­зува в рибовъдството, не може да се използува в акваристиката поради голямата токсичност за всички екзотични видове риби.

ИХТИЗИН. Това е воден разтвор на малахитово зелено, който се прилага при борба срещу паразита по рибата. Произвежда се в Чехия. Това е най-новото противопаразитно средство срещу ихтиофтириозата. Действува добре сре­щу водните паразитни плесени и срещу паразитните първации. В аквариума ихтизинът убива и паразитиращото растително камшичесто от рода амилодиниум, различии видове инфузории и никои други нежелани животни. Не уврежда растенията и е профилактично противоплесенно средство при транспортирането на рибите. Преди да се пренесат рибите или след това, необходимо е да се проведе еднократно третиране на общия аквариум с 1 кап­ка ихтизин на 2,5 до 5 л аквариумна вода. Тази доза трябва да действува поне 2 - 3 дни. Същата доза се използува и ако се подозира, че са се появили и други па­разитни плесени или първаци. При хранено с наловена храна от естествени находища, е добре ихтизинът да се приложи профилактично веднъж месечно - 1 кап­ка на 5 л аквариумна вода. Когато препаратът престане да действува, т. е. след 2 - 3 дни, дъното се почиства и 30 - 50 на сто от водата се обновява. По този начин предпазваме рибите от различии паразити. При лечение на рибите, нападнати от ихтиофтириус, се постъпва според указанията за употреба на ихтизина, дадено от произво­дителя. С ихтизина трябва да работим внимателно и да се па­зим от изпръскване. Децата да нямат достъп до него. При прилагането му той трябва да се смеси, колкото е възможно по-бързо с аквариумната вода.

МАЛАХИТОВО ЗЕЛЕНО. Малахитовото зелено е много отровно. Това багрило се използува във форма на хлорид (жълто-зелени кристалчета) или оксалат (тъмнозелени люспи). Малахитового зелено във форма на оксалат е много по-отровно както за паразитите, така и за рибите. Използува се в по-ниска концентрация, отколкото хлоридната форма.

Основен разтвор. 1 г малахитово зелено се разтваря в 1 л дестилирана вода. Лечебно се използува 1 - 10 мл основен разтвор на 100 л аквариумна вода. При дълготрайни бани на третия и на петая ден се прибавя още 50% от началната доза. Дозирането е трудно и много зависи от устройството на аквариума и от чувствителгността на отделните видове риби. В аквариуми без пясъчно дъно, без растения и техничес­ки съоръжения се използуват възможно най-ниските дози с отлед на високата токсичност на багрилото. В нормално обзаведени аквариуми, голямото количество багрило бързо се свързва с детрита и с другата органична материя, като декоративни корени, растения и др. Най-добре е постепенно, на около 1 час, дозата да се увеличава, защото прекалено високата однократна доза може да убие рибите. Въпреки високата токсичност малахитовото зелено непрекъснато се използува срещу външни па­разити. При напръскване оставя по дрехите и кожата трудно отстраними петна. При работа с малахитово зе­лено е необходимо много да се внимава, тъй като то има канцерогенно действие.

ТРИПАФЛАВИН, АКРИФЛАВИН, ПРОФЛАВИН, ПАНФЛАВИН. Акридиновото багрило, производство на фирмата “Байер” под наименованието трипафлавин, започна да се произвежда в целия свят под различии имена. Това е или същото багрило, или близкородствени акридинови багрила с незначителни разлики в химичната структура, чието действие практически е същото или малко по-слабо. Прахообразните багрила са чисти, а таблетките обикновено съдържат 90 на сто и повече пълнители (най-често NaCl) така, че при изчисляването на дозите за лечение е необходимо да се съобразяваме с това. При рН над 7 и достатъчно осветление акридиновите багрила забавят митотичното делене на клетките, растежа на организма, и с това довеждат до понижаване на размножителната способност, дори до унищожаване на ор­ганизма. Използуват се или профилактично под форма­та на бани. съдържащи 0,1 г багрило на 100 л вода, или лечебно във вид на продължителни бани в концентра­ция 1 г на 100 л вода. При втория вид бани, прилагани при пхтиофтириозата, е необходимо на 4-тия, на -8-ия и на 12-ия ден от началото на лечението да се прибавят по 0,2 г трипафлавин на 100 л вода, понеже багрилото се разгражда и се изчерпва и това понижава концентрацията му в аквариумната вода. Тези багрила се използуват срещу всички ектопаразитни първаци, ограничават растежа на водораслите и спират развитието на бактериите, намиращи се по тялото на рибата и в нейните органи. Висшите водни аквариумни растения спират да растат или загиват при попродължителна употреба на багрилата. Рибите обаче ги понасят отлично. В малки количества акридиновите багрила успешно се използуват за профи­лактика на хайвера срещу плесени и бактерийно разпадане. Тяхната токсичност е ниска, употребата им в акваристиката - всестранна и досега все още недооценена. От време на време се.използува и друго акридиново багрило - риванол, което се купува от аптеките. Действието му е доста по-слабо.

Някои полезни съвети!

1. Както на някои може да им е направило впечатление, част от посочените лекарствата за борба с болестите, в буквалния смисъл са “истинска отрова”. Обикновено болната рибка трябва да се премести в отделен съд, специално предназначен за провеждане на лечението. Това е правилно и в много случаи полезно за останалите аквариумни обитатели. Ако нямате специален съд за лечение и сложите лечебен разтвор направо в аквариума, има голяма вероятност да унищожите растенията или други полезни организми. Това е така, защото лечебните концентрации са изчислени за въздействие само върху болната рибка и обикновено са убийствени за другите организми. Съществуват лекарства с концентрации специално изчислени за поставяне в аквариума, където живеят различни нисши и висши организми, без да има опасност за тях.

2. Винаги при покупка на нова рибка, преди пускането и в общия аквариум, трябва да я поставите в отделен, карантинен аквариум. Там тя трябва да прекара 1-4 седмици, в зависимост от вида и, досегашното и местоживеене и физическото и състояние. Само така ще бъдете сигурни, че няма да внесете в аквариума си някоя болест.

3. Не чакайте умиращата рибка да умре в аквариума, а я извадете в отделен съд, така ще се предпазите от допълнително, вторично заразяване на аквариума.

4. Ако не сте сигурни в диагнозата, която Ви се върти в главата, докато чакате това да стане, подменете 1/5 от водата в аквариума. Така или ще се подобри ситуацията или симптомите ще станат по-изразени.

5. За да не се пренесе заразата от умрялата рибка в нашите води, трябва да поставите рибката в 70%-ов разтвор на спирт или 4%-ов разтвор на формалин за 1 ден. После можете да изхвърлите рибката.

6. Ако голяма част от рибките са поразени от рибна туберкулоза или друга подобна не излечима и силно опасна болест, трябва бързо да унищожите всичко намиращо се в аквариума ( водорасли, рибки, охлюви и т.н.). Грунда и камъните може да дизинфекцирате със силен разтвор на Калиевперманганат, но по добре е да изхвърлите всичко и да си набавите наново всичко.

Следват таблици съдържащи рисунки на едноклетъчни и многоклетъчни причинители на болести у рибките. Рано или късно, все повече задълбочавайки се в акваристиката, всеки любител стига до момента, когато започва да изпитва остра нужда, липса на справочници за определяне на различни видове организми причиняващи заболявания. Когато даден любител има много ценна или рядка рибка ( и струва 600 DM), никак не му е безразлично дали опита му на лечение ще бъде успешен или не. Стига се до момента, когато аквариста се снабдява с микроскоп, взима проби за препарати от болната рибка и по недвусмислен начин се опитва да определи точната диагноза. Поради факта, че много любители срещат трудности при снабдяването си с т.н. книжки  -  “определители на микроорганизми” или с друга подобна литература, умишлено си позволявам да Ви предложа следващите таблици. Макар предложеното да е рисунки, в тях много точно са показани типичния изглед и форма на организмите ( Поради факта, че таблиците са взети от руски справочници, наименованията на паразитите са представени, както са написани там ):

Приложение - Причинители на болести у рибките.

Приложение - Паразити и вредители по рибките.




























































                                                    Заболявания на растенията

     За съжаление, в грижите си за рибките, много често забравяме да се грижим за аквариумните растения. В същност истинската красота и обаяние на аквариума, в пълната си сила се проявява, когато неговите растения са здрави и буйни. Когато растенията загниват, стават пихтиесто-прозрачни, с разкъсани ръбове или жълтеят, това означава най-често твърде висока стойност на pH. Подобни признаци могат да се дължат и на недостатъчно или прекомерно количество на хранителни вещества. Много рядко едно растение загива от нападение на микроорганизми или болест, която се развива специално само в него. Обикновено върху умиращото висше водно растение, първоначално е имало химично или хранително неблагоприятно въздействие, а после вторично е било нападнато от разни низши едноклетъчни, подпомогнати и привлечени от общото отслабване на растителния организъм.

Водораслите като вредители

      Понякога се случва в аквариума да попаднат водорасли. Това са едни от най-древните и относително прости растения. Обикновено са едноклетъчни, които живеят самостоятелно или образуват конгломерати и колонии. Водораслите са нежелателни в аквариума. Те са вредни за висшите водни растения, например полепвайки по стъклата и листата, като по този начин намаляват светлината падаща към тях. За борба с водораслите от заводите Тетра се предлагат различни препарати, като ТетраАлгуМин, ТетраАлгетен, ТетраАлгицит.





По аналогия от написаното за болестите на рибките и представените таблици с паразити, които ги предизвикват Ви предлагам таблици съдържащи изгледаи на най-разпространените едноклетъчни водорасли в аквариума:








Зелени водорасли (Chlorophyta):
Това са едноклетъчни колониални и не колониални форми. Многоклетъчните форми са представени главно с нишковидни водорасли.Някои от тях се отличават със сложна вътрешна структура, напомняща на висшите водни растения. Имат зелен цвят заради хлорофила в хроматофорите, както и жълтеникави пигменти - каротин, ксантофил.  Размножаването се осъществява вегетативно, безполово и полово. Представители на зелените водорасли са: Хламиномонада, Спирогира, Хлорела, Улотрикс, Кладофора, Клостериум и др.









Синьо-зелени водорасли (Cyanophyta):
Синьо-зелените водорасли са индикатор за нарушено биологично равновесие. Причината може да е прекомерно висок брой рибки в аквариума, недостатъчна смяна на част от водата, неправилно хранене, неправилно осветление, прекалено високо съдържание на Нитрити. Те представляват едноклетъчни, колониални хишковидни форми. Тези водорасли имат синьо-зелен, жълто-зелен, оливково-зелен и др. цветове в зависимост от съдържанието на пигменти, като Хлорофил, Фикоциан, Фикоеритрин и Каротин. В тези водорасли няма оформен хроматофор и ядро. Полово размножаване няма. Към синьо-зелените водорасли се отнасят Осцилатория, Носток, Глеотрихия, Анабена и др.









Златисти водарасли (Chrysophyta):
Срещат се, както едноклетъчни, така и колониални форми. Съдържат Хлорофил и Фикохризин, затова изглеждат златисти или жълтеникави. Има подвижни и неподвижни форми. Подвижните форми притежават ресни или камшичета, които се използват за придвижване. Размножават се чрез делене или чрез зооспори, като полово размножение се наблюдава много рядко. Някои образуват Цисти за преживяване на неблагоприятните условия. Представители на този тип водорасли са Маломонада, Динобрион, Хризамеба и др.
















Диатомови водорасли (Bacillariophyta):
Представляват едноклетъчни колониални организми с външна защитна броня. Хроматофора в тях има жълт цвят заради пигмента Диатомин. Размножаването става чрез делене на клетката, като при някои форми се среща образуване на зооспори и дори полово размножаване. Към Диатомовите водорасли спадат Пинулария, Навикула, Плервосигма, Гомфонема, Синедра, Мелозира и др.

















Жълто-зелени водорасли (Xanthophyta /Heterocontae/) и Пирофитни водорасли:
Това са едноклетъчни, колониални, нишковидни и нишковидни не клетъчни форми. Всички съдържат освен Хлорофил и жълти пигменти Ксантофил и Каротин, а за порофитните водорасли и Пирофит. Размножават се чрез делене, образуват зооспори или автоспори. Наблюдавано е и полово размножаване. Пирофитните водорасли образуват и цисти. Представители на Жълто-зелените водорасли са групата водорасли Ботридиум, а на Пирофитните водорасли - Перидиниум, Цератиум и др.












Еугленови водорасли (Euglenophyta):
Това са едноклетъчни, подвижни форми с едно или две камшичета, а понякога и без камшичета. Клетките са голи, а роля на защитна обвивка играе горният, най-външен слой на протоплазмата. Повечето форми имат зелен цвят в по-тъмно или по-светло, в зависимост от наличието на Ксантофил. Размночава се чрез делене на клетката. Представители на тези водорасли са Еуглена, Факус, Батрахоспермум и др.





                                                                        Борба с водораслите в аквариума

         Създаването на подходящ режим на аквариума е пряко свързано с нормалния живот на обитаващите го рибки и растения. Правилно развиващият се аквариум има буйно растящи висши водни растения. Залиняването на водните растения подсказва, че имаме прекомерно развитие на водорасли или, че им е объркан хранителния режим.  Някои водни растения сами се защитават, като отделят във водата вещества препятстващи развитието на водорасли. Установено е, че растенията Криптокорин Бекет и Дълголистен Барклай отделят вещества подтискащи Синьо-зелените водорасли. Вероятността да се появят водорасли в аквариума е толкова по-голяма, колкото той е по-слабо засаден с висши водни растения. Ако върху аквариума попада пряка слънчева светлина, трябва да бъде веднага засенчен.

При прекомерно развитие на водорасли в аквариума, като първа мярка за противодействие, трябва да се изключи аквариумното осветление и да се затъмни аквариума от всички страни, за няколко дни, в зависимост от резултата. Висшите водни растения могат да преживеят тези действия без особени сътресения, но за едноклетъчните водорасли, особено в началната си фаза на развитие това е пагубно.

Предотвратяването на появата на Синьо-зелено водорасли може да се постигне чрез раздвижване на водата и използване на аерираща система. Самата му поява подсказва, че във водата има голямо количество калциеви соли. Това сочи, че твърдостта на водата в аквариума е висока. Може би твърде често правите подмяна на част от водата! Синьо-зелените водорасли са индикатор още за нарушено биологично равновесие. Причината може да е прекомерно висок брой рибки в аквариума, неправилно хранене, неправилно осветление, прекалено високо съдържание на Нитрити.  Водораслите следва да се отстранят от аквариума. Ако след няколко дни пак се появят следва да подмените голяма част от водата с “мека” и да затъмните за 7-8 дни. Има и друг начин на противодействие на Синьо-зелените водорасли, но често той не е приложим: Използваме мощни, инфра-червени лампи лъчите, на които до голяма степен проникват до дъното. Срещу Синьо-зелени водорасли може да се използват и антибиотиците БензилПенецилин-Натрий (10000ед/л) и Стрептомицин (5 - 15 мг/л). За 8 дни колонията от Синьо-зелени водорасли загива необратимо.  Най-добрия начин за противодействие на Синьо-зелените водорасли си остава отглеждането на риби, които ги ядат. Такива са Молинезия и Отоцинклус Реган, Коридорас сп., Пецилия сп., Лабео биколор. Много полезни са сомчетата (Epalreorhynchus siamensis), които постоянно ровят грунда и не позволяват образуването на колонии от водорасли. Ако се снабдите с известно количество от посочените рибки, ще бъдете възнаградени с тяхното усърдие и прецизност.

Борбата със Зелените водорасли понякога е доста трудна, защото някои от тях, като Улотрикс, Спирогира и Кладофора, имат строеж подобен на висшите растения. Така условията, които са благоприятни за тях съвпадат с благоприятните условия за развитие на висшите водни растения. Това означава, че ако използваме неподходящ метод за борба с тези водорасли може да унищожим и аквариумните растения. На практика обаче, Зелените водорасли не пречат на развитието на висшите растения и рибите. Премахването на водорасли от стъклата става най-често със стъргалки, а силно засегнатите листа на водните растения се отстраняват. Някои акваристи използват стар и изпитан метод, при който в аквариума се пускат малки жабки, които за 3-4 дни напълно унищожават появилите се нишковидни колонии водорасли.

Ако развитието на водорасли в аквариума стане неудържимо, трябва да вземете проби от водата, грунда и стъклата за да определите рода или вида на “злосторника”. Така Вие ще сте наясно, какъв е размера на опасността за аквариума и какви методи на противодействие са възможни. При всички случаи на възникване на болести в аквариума, противодействие може да се постигне с различни видове препарати и лекарства. Ако сами не можете да определите диагнозата или заболяването потърсете консултация от специалист или акварист с по-голям опит.

Охлювите, като вредители

При прекомерно рамножаване на някои охлюви в аквариума, трябва да се предприемат контра мерки. Отначало опитайте ръчния способ. По добър резултат ще даде използването на риби, които ще решат проблема по биологичен път. Такива видове са Риба-клоун (Botia macrantha) или други подобни от рода Botia. Трябва внимателно да се подхожда към действията по ограничаване броя на охлювите в аквариума, защото може да навредите на някои доста полезни видове, помагащи при почистването от водорасли на стъклата и листата. Противодействие на охлювите може да се окаже и чрез използване на антибиотици приложими за рибките Ви. (Отлични резултати може да постигнете чрез използването на таблетки Нистатин 2-4бр/100л. Въпреки, че тези таблетки са предназначени за орално приемане от човек, ефекта който ще получите е много добър, при това на отлична цена.)