'Акваристика' /  ХИМИЯ НА АКВАРИУМНАТА ВОДА

     








     Вече знаете, че различните видове аквариумни рибки имат различни изисквания към водата служеща им за жизнена среда. Въпреки, че не е лошо да имате познания по химия, ако сте пропуснали уроците в училище по въпроса, можете да използвате специализирани препарати и тестове, продаващи се в някои зоомагазини. С тези комплекти ще можете да проверявате съответствието на параметрите на водата с изискванията на видовете рибки, които отглеждате.

        Ако разгледаме водопроводната вода, като един от най масовите източници на вода за аквариумите, трябва да се каже, че нейните параметри са различни в зависимост от водосбора и произхода и. По тази причина няма универсална формула за привеждането и в подходяща среда за рибите. Основни параметри, които се следят и контролират в аквариумната вода са:

        Обща твърдост на водата. Тя се определя от съдържанието на различни соли на Калция и Мангана. Вода с висока концентрация на соли се нарича твърда, а с ниска концентрация – мека. Рибите, растенията и микроорганизмите остро реагират на промените в общата твърдост на водата.

         Карбонатна твърдост на водата. Наред със солите на Калция и Мангана във водата са разтворени и множество Бикарбонати. Тези съединения играят важна роля в химията на аквариума, защото се явяват, като буфер препятстващ понижаването на pH т.е. засилване на киселинността на водата. Карбонатната твърдост се нарича още “временна”, защото ако се използва метода на “прекипялата вода” карбонатите се отделят от водата в твърди съединения. Чрез прекипяла вода можете да получите карбонатно мека вода. Ако по някаква причина в аквариума Ви имависока стойност на pH (над 8,3pH) твърдите, карбонатни отложения може частично да се разтворят обратно във водата. Аквариумистите основно използват немската скала за твърдост на водата, с мерна единица градус за твърдост (dGH), където общата твърдост се означава GH, а временната твърдост с KH. Един градус твърдост на водата съответства на концентрация 10 мх CaO в 1л вода. Вода с твърдост от 0о до 4о се счита за много мека ( ,а пък 0-04о двойно дестилирана и химически обезсолена), от 5о-10о е мека, от 11о-18о е средно твърда, от 18о-30о е твърда, а над 30о е много твърда. З

         Киселинност на водата (pH). Без да изпадам в прецизни определения за киселинност на водата ще кажа, че pH дава обща представа за всички разтворени във водата вещества с киселинни и основни свойства. Скалата за отчитане на pH в акваристиката, обикновено е от 5 до 9, като за отправна точка се взима стойността pH = 7, която съответства на химически чистата вода с киселинно-основно равновесие  - неутрална реакция. Помнете, че всички организми са много чувствителни към измененията на pH. Измерването на pH става със специални уреди наречени pH-метри. Преди години такива уреди имаше само в химическите лаборатории, но сега, все повече се разпространяват сред любителите, благодарение на падналите цени и нови производствени технологии. Можете да измерите pH и с Лакмусова хартия, оцветяваща се в розово-червено или синьо-виолетово, в зависимост от киселата или основна реакция на водата, но този метод за мен е неточен, заради капризите на хартията при съхранение. Ако се налага в аварийна ситуация, да подкислите водата, това може да направите с хидрофосфати на Калий или Натрий (25-50г/100л), но в комбинирано използване с торфен филтър. За някои акваристи това ще изглежда невъзможна операция, затова по-добре потърсете съвет от специалист или подходящ препарат в зоомагазините.

         Нитрити ( NO2 ). При разлагането на азотосъдържащи вещества се образуват Нитрити. Ако концентрацията на тези вещества в аквариума се увеличи повече от 0,1 - 0,2 мг на литър, живота на рибите е застрашен. Концентрацията на Нитритите е добър индикатор за състоянието на кръговрата на Азота. Необходимо е редовно да се следи концентрацията на Нитрити за да ибегнете катастрофа. Под свързана форма, Азота присъства в аквариума, като Амоняк (NH3), амониеви йони (NH4+), нитрити (NO2-), нитрати (NO3-). Появата  във водата на амониеви катиони и Амоняк, свидетелства за протичане, под действието на хетеротрофни бактерии, разграждащи органиката, на нитрифициращи процеси. Амоняка е много опасен. Дори в концентрация 0,006 мг/л той предизвиква разрушаване на хрилния апарат на рибите. Обикновено относителното съдържание на Амоняк  във аквариумната вода, при pH 6 и температура 25оС е 0,05%. При стойност pH 8,5 количеството на Амоняка достига вече 13,4%. Амониевите йони са по-малко токсични от Амоняка, но и те може да окажат пагубно въздействие на аквариума. При изключени съоръжения за обслужване на аквариума, концентрацията им не трябва да превишава 0,1 мг/л. При наличието на Кислород във водата, процесът на нитрификация продължава до получаване на нитрати. Тези съединения са по-малко вредни за рибите, а в определени граници се явяват и като хранителен фактор за водните растения. При всички случаи концентрацията на нитрати не трябва да превишава 40мг/л.

Ако все пак искате да не изпълнявате тайствени, алхимични действия по определяне химичните параметри на водата във вашия аквариум, вместо да използвае трудоемкото “комплексно-метрическо титруване”, може да си купите ТетраТестЛаборет. Това е комплект пригоден даже и за съвсем начинаещи акваристи, с който “химията на аквариума” не изглежда костелив орех.